Растежът на селскостопанската производителност е от централно значение. В много от части на света с най-ниски доходи по-голямата част от местното население се занимава със земеделие за препитание.
Стандартен модел на икономически растеж е, че хората се преместват от селското стопанство към производството и услугите и се преместват от селските райони в градските райони. В този процес самото селско стопанство се измества от фокуса върху храната към продукцията, която е източник на фибри, енергия и други промишлени суровини, както и продукти като рязани цветя. Освен това настоящите прогнози са, че глобалното население ще достигне своя връх малко под 10 милиарда души през 60-те години на миналия век и след това ще спадне до по-малко от 9 милиарда до края на 21 век.
Също така си струва да запомните, че по-високата селскостопанска производителност може да означава по-голяма продукция с по-малко натоварване на ресурсите на почвата и водата – и потенциално с намалена употреба на пестициди.
Предвид пробивите в разбирането на генетиката на растенията и как да се грижим за тях, заедно с постепенното разпространение на тези прозрения по света, може да се очаква растежът на селскостопанската производителност да бъде стабилен или дори стабилен. Но когато Кийт Фъгли, Джереми Джелиф и Стивън Морган от Службата за икономически изследвания към Министерството на земеделието на САЩ разглеждат данните, те откриват, „Забавянето на производителността намалява растежа на глобалната селскостопанска продукция“ (Amber Waves, 28 декември 2021 г.).
За да поставим началото, ето измерване на растежа на глобалната селскостопанска продукция през десетилетията. Разбивката показва, че селскостопанската продукция може да нарасне поради редица причини: повече земя, повече напояване, повече вложения като торове. Печалбите в производството, които не могат да бъдат приписани на тези други фактори, са мярка за повишаване на производителността. По този начин можете да видите, че докато печалбите в селскостопанските вложения през 60-те и 70-те години на миналия век се дължат до голяма степен на по-високи вложения, с течение на времето е имало промяна към по-голямо значение на растежа на производителността. Можете също така да видите, че зелената лента на растежа на производителността е по-малка през последното десетилетие.
Какви модели се появяват при по-внимателно разглеждане на тези данни? Оказва се, че по-голямата част от спада в растежа на селскостопанската производителност е в развиващите се икономики с по-ниски доходи, докато растежът на селскостопанската производителност в развитите страни с по-високи доходи остава силен. Авторите пишат: „По отношение на растежа на производителността Латинска Америка и Карибите претърпяха най-голямо забавяне, следвани от Азия. В Африка на юг от Сахара ръстът на селскостопанската производителност вече беше нисък през 2000-те години и стана леко отрицателен през 2010-те.
Ето общият модел, който се очертава. Черната линия показва населението, прогнозирано до 2040 г. Синята линия показва нарастване на селскостопанското производство по-бързо от населението. Червената линия показва, че обработваемите площи са се увеличили, но не много. Зелената линия показва общ (и понякога прекъсван) модел на падащи цени на селскостопанските продукти в края на 20-ти век, като покачването на цените започва около 2000-те години.
Има теории за това защо растежът на селскостопанската производителност се справя зле в развиващите се страни, които изглеждат така, сякаш те трябва да имат най-много възможности за печалби. Може би селскостопанският сектор в тези страни е по-малко гъвкав и реагира на промените в моделите на времето или болестите по културите. Някои от печалбите в земеделската производителност в страните с по-високи доходи се основават на персонализиране на производството с помощта на информация и обратна връзка от сателитна, интернет и клетъчна инфраструктура, която е по-малко достъпна в развиващите се икономики. Каквато и да е причината, необходимостта да се намерят начини за подобряване на селскостопанската производителност в страните с по-ниски доходи е жизненоважна и належаща.
